Теория


„Тук някой би могъл да възрази“. Дубар помисли за момент, почука с пръсти по челото си, после се почеса нервно. Тук някой би могъл да възрази, че… Добави „че“-то към последното изречение.
– Естествено, че ще възрази! – измърмори на себе си раздразнено. – Тук могат да ме хванат много здраво. Тук издъхвам, помисли си отегчено. Хубава аналогия, но ако някой я разчепка, ще ме забие. Потрака с пръсти по клавиатурата. Помисли малко и изтри последното изречение. Няма защо читателят да бъде провокиран. Да не му подсказваме къде е проблемът, а! Пък ще измислим как да обясним нещата. Хм, добре… Дубар побутна мишката и прочете последните изречения на ум, мърдайки устни съсредоточено. Смръщи се и прочете целия абзац. Слабо. Вярно е, но не звучи убедително.
– Дубо, няма ли да дойдеш да ядеш? – на вратата се показа Мори, както винаги издокарана със ситни карета и вързана коса.
– Хмне – измърмори Дубар, без да я поглежда.
– Стига си писал, ела поне да ни правиш компания. Сим ще иска да те види. Хайде, покажи се. Била е толкова път!
– Хммне. Уфф, Мори, сега… не мога! – Дубар изцъка с език, клатейки глава в опит да отпъди сестра си, без да загуби концентрацията си.
– Сим ще ти се обиди, да знаеш!
– Уфф, Мори! – Дубар изпуфка раздразнено в опит да намери извинение. – мм…
Мори не каза нищо, само поклати глава с укор и излезе.
Уффф, как да го измисля, като не мога да се съсредоточа! И без това цикля като… Хм, добре, значи… Обмисли последните си твърдения, преповтори ги, опитвайки се да ги сведе до простички сентенции и сви устни недоволен. Не беше добре. Мисълта му скачаше твърде много, подбираше примери от съвсем различни мащаби, смесваше аналогии. Твърде припряно излагаше доводите си. Ясно личеше, че всеки читател би бил объркан.
Дяволите да го вземат!
Отново препрочете последните абзаци. После си помисли, че го прави прекалено често. После помълча наум, а после си помисли, че екранът е зацапан. После си помисли, че си мисли за глупости.
Отпусна се с пуфтене назад в стола си и затвори очи. Болеше го глава – слабо, но дразнещо остро пулсиране точно в слепоочията. Зад тях. Под слепоочията. Хм… навътре от тях. Всичко това е от нерви, реши си Дубар. Отвори очи, наведе се напред и препрочете написаното. Не отне кой знае колко време. Не беше особено много като обем. Не беше завършено, но и не се очертаваше да се уголеми особено. Не е добре, помисли си раздразнено Дубар. Темата е сериозна, очаква се сериозен обем. Никой няма да повярва, че нещо вярно е казано в толкова малък текст. Но пък Дубар винаги държеше да е точен в твърденията си и не искаше умишлено да разтяга локуми. Хубава работа!
Добре, оставяме това сега така, после ще го оправяме! Това е основен принцип. Нищо не става перфектно от първия път. Да де, това е ясно! Идеята е – нищо не може да стане идеално от… Уфф… идеята е, че пишеш всичко, за да имаш нещо написано, въпреки че не е хубаво, а после поправяш. Не по време на писането. Така се зацикля!
– Дубо, идваш ли? – Мори пак беше се беше показала на вратата. Погледа брат си за миг, после влезе. Той я погледна, реши, че може би изглежда отчаян, и направи смръщена физиономия.
– Синтез или анализ? – попита – отговори принципно!
– Синтез.
– Априори или апостериори?
– Апостериори. Няма ли да се появиш оттатък най-накрая? Дадох ти половин час, но не можеш съвсем да се измъкнеш!
– Искам да си довърша, Мори! – възнегодува Дубар.
– Осъзнаваш ли, че ако го измислиш това твоето, ще оставиш без работа всички философи.
– Хм…
– А и си нелоялна конкуренция.
– Хм?
– Защото за това не ти се плаща! Хайде остави това и ела оттатък!
– Изобщо не ми помагаш, да знаеш.
– Ти също не ми помагаш, като си се замонашил така. Хайде, Сим наистина ще се огорчи ако не се появиш. Няма да ти позволя да бягаш така.
– Защо се опитваш да ме сватосваш, не понасям като ме пробутваш така! – Дубар се сви обидено на стола си.
– Не те сватосвам! Не искам кой знае какво от тебе.
– Не харесвам толкова Сим.
– Хайде, ела де. Сим не е лошо момиче, няма нужда толкова грубо да я отбягваш. Специално заради тебе е дошла. Нека ти се порадва малко.
– Уфф… – Дубар изсумтя, смръщи се сви още повече. – Уффф, ще дойда след малко.
– Така те искам, братчето ми. Запазили сме ти сладкиш.
Мори го погледа очаквателно няколко секунди, после му се усмихна окуражително и излезе.
Дубар постоя миг-два неподвижно, след това се загледа пак в екрана. Смръщи вежди в опит да се върне към последната си мисъл. Прочете последните си написани изречения, написа още две, накрая изтри абзаца. Веднага съжали и като изруга сподавено удари с юмрук по тапицерията на стола си. „Синтез“ и „апостериори“, значи. Това пък защо? Съвсем се обърка. Явно не трябваше да прави тая импровизирана анкета. Трябваше да предвиди резултат, с който не е съгласен.
Изруга отново и се опита да прочете всичко отначало, но не можа да се съсредоточи и изпуфтя ядосано. Гледа известно време в екрана със стиснати устни и гаснеща надежда в очите, после стана рязко от мястото си. Как можеш да работиш при такива условия. По дяволите. Уффф… Жени… По дяволите…
Измъкна се иззад масата и тръгна към вратата.
– Мори, Сим, пфу… идвам.

Advertisements
%d bloggers like this: