Структура


Беше стъпил на ескалатора и стъпалата бавно го избутваха нагоре. Отстъпи крачка назад и се озова в начално положение. Беше малко объркан. Неочакван импулс го бе застигнал тук, на шестнайсетия етаж, между магазините за спортни стоки и битовата част. Няколко стъпки по-назад, на стената вляво имаше една табела. Нищо особено, всъщност. В този трийсететажен супермагазин имаше поне, Уилко се опита да пресметне наум, като направи още една стъпка по-назад и по-надолу, поне 5000 ескалатора. Значи имаше поне 10000 такива табели. Но, това всъщност наистина го порази, за първи път я забелязваше. И то защото табелата се беше нещо кривнала. Не беше истинска табела, впрочем, затова и не се беше накривила наистина. Не беше окачена на връвчица, защото нямаше на какво да е окачена; крепяха я някакви болтове, сигурно, или нещо магнитно, Уилко не беше… (стъпи пак назад) много сведущ и не можеше да каже на какво са окачени табелите. Или пък направо са залепени? Сигурно. Когато Уилко мина покрай нея, нещо привлече вниманието му, но не беше надписът, макар че сега само той му се въртеше в главата – „Гравиескалатор. Битова техника“. Всъщност единият ъгъл на табелата се беше олющил. За миг Уилко си даде сметка колко неточна беше тази дума. Отново стъпи на задното стъпало и се озова на нивото на шестнайсетия етаж, после извика в съзнанието си образа на странната табела. Не, „олющена“ не беше точната дума. „Олющен“ предполагаше някаква тънка покривна… тънък покривен слой, може би боя. Или фолио, но твърдо. Меко и гъвкаво пластмасово покритие би се „окъсало“. Но мястото не беше „окъсано“. Беше по… сещаше се за „многопластовост“, но не се сещаше как да преобразува тази дума, за да опише проблема с табелата. Сякаш, сякаш… някой се беше подпрял – Уилко отстъпи назад – на табелата, но е държал нещо остро. Не остро, а грубо; твърдо и… грубо, не с един връх, остър, а с много. Не можеш да направиш такава следа с ръка. Не е „ожулено“, ожулена може да е ръката ти, ако я отъркаш о груба стена. Точно така, табелата беше „одраскана“. Единият ъгъл беше одраскан с нещо, но Уилко не можеше да измисли с какво. Може би някой се е подпрял, но какво би държал в ръката си? Уилко си представи отново драскотините и запрехвърля в ума си разни неща, разделени в две групи – едните, които се надяваше да могат да оставят подходящи следи, а другите – да ги получат. Докато отново отстъпваше по ескалатора, осъзна колко малко знае за материалите, с които борави по принцип. Да ги познава не беше нужно, но можеше да помогне, а сега, докато се опитваше да изброи познатите си материали, усети, че се повтаря и се връща към най-вероятните, които обаче не ги правеше по-вероятни, отколкото са. Не можеше да се досети от какво е направена табелата или с какво е покрита и не можеше да измисли с какво би я одрал, така че да изглежда такава, каквато бе привлякла вниманието му. Така причината си оставаше неизяснена (стъпка надолу по ескалатора), но резултатът беше налице. Щом Уилко освободи съзнанието си от въпроса за материала, в него сам се намести надписът „Гравиескалатор. Битова техника“. Не беше проблемът в техниката. Битова. Уилко не се беше запътил натам, но трябваше да мине през етажа, за да продължи по пътя си. Защо ескалаторът беше „грави“? Докато правеше стъпка назад, озовавайки се отново на първото стъпало, се опита да погледне между стъпалата, които се мъчеха да го отведат на битовия етаж. Нямаше пролука. Защо пише „гравиескалатор“? Това „грави“ начин ли е или… цел? Ако идва от „гравитация“ сигурно е цел. Уилко не знаеше друга дума, свързана с „грави“, освен „гравитация“. И съответно – „антигравитация“. Едва ли ескалаторът работеше на принципа на гравитацията. Така де (стъпка назад), целта е да те изкачат (стъпалата) до горния етаж, в случая – „Битова техника“, без да си мърдаш много-много краката. Човек трябва да си пази краката; в този супермагазин има сигурно 5000 ескалатора, Уилко се довери на предните си изчисления; сигурно изкачването трае около половин минута, можеш да си провериш портфейла дали си е на мястото, да прегледаш списъка с нещата за купуване или… или да си вдишнеш от… тубичката, ако си астматик, или нещо такова. Уилко пак стъпи на най-долното стъпало и плъзна поглед по съседната пътека, тя пък слизаше от „битови“ към „спортни стоки“. Там беше друго, слизането е по-лесно от качването, можели са просто да сложат една гладка наклонена повърхност, но… тогава въпросът няма да е до стави, а до равновесие. Ескалатор си е най-добре. Но ако е „грави“? Сигурно работи с антигравитация, противопоставя се, така или иначе, на гравитацията като ни бута или плавно ни спуска. Като всеки ескалатор. Има ли особен смисъл да пише на 10000 табели какви са подвижните стълби? Осъзнаваше добре, че когато остарее ще бъде доволен, че стълбите се движат, но няма да му става по-леко, че са „грави“. Отново стъпи в началото, погледна към краката си. Стъпалата бяха еднакви, но това едва ли имаше нещо общо. Кой може да каже кое стъпало кое е? Или колко са. Със сигурност са повече от едно, реши Уилко, дори на пръв поглед са повече от… петнайсет-двайсет. Петнайсет със сигурност. Отстъпи и изпод краката му се появи още едно. Как всъщност можеш да ги преброиш, без да ги спреш? Не можеш. Трябва да бележиш едно и да го проследиш. Можеш да го одраскаш като табелата, а най-лесно ще е ако просто нарисуваш нещо, някакъв знак. Това го подсети за нещо. Извика в съзнанието му картина, която вече беше минала оттам скоро. Част от стена, по която някой беше рисувал. Образът беше от един от музеите на третия етаж, музей на строителството. Макар само да минаваше оттам, на път от един до друг гравиескалатор, Уилко (отново стъпка назад) се спря за миг пред една витрина, а зад дебелото, или поне несъмнено здраво стъкло, имаше парче от стена, довлечена незнайно откъде. Уилко прочете надписите на обяснителното табло, но не разбра термините, нито разпозна името на града, където явно стената е деляла жилище от… нежилище. Стената изглеждаше странно, но не само по един начин, а този, който привличаше вниманието на минувачите беше рисунката. Беше изпълнена с нещо, което Уилко не познаваше (пак отстъпи), някакъв особен вид боя, изглеждаше някак мека и ярка и съвсем не беше ясно какво изобразяваше. Все пак беше очарователна рисунка. Другата странност на парчето стена всъщност отпърво Уилко прие за странност на самото изображение, преди да го огледа. Сякаш някой бе нарязал рисунката на правоъгълници, но нарязана бе стената. Целият експонат бе съчленен от странни паралелепипеди с неопределен червен цвят. „Тухли“, реши Уилко, „ако правилно разчитам терминологичния ред на надписа“. Да приемем, че е тухла. Едно време се е строяло така (отстъпи надолу). Вземаш много малки еднакви парчета и ги… „събираш“? Не, „сглобяваш“! И ги сглобяваш в… сграда, вероятно. Да, надписът сочи сградите като резултат. Сега сградите се отливаха на място. Това вероятно означава, че така е по-добре, отколкото с тухли. Но не е заради принципа, реши Уилко, защото така е направен ескалаторът, нали? Много парчета, които… се движат. Да, тухлите едва ли се движат една спрямо друга, едва ли, беше уверен. Дали тухлите имаха нещо общо с гравитацията, или поне с антигравитацията? Сигурно биха ги нарекли „гравитухли“. Освен ако притурката „грави“ не е измислена след тухлите. Естествено че не, Уилко отстъпи пак, тухлите нямаха нищо общо с гравитацията, освен, че се крепяха една-друга; затова и, може да се каже, връзката „тухла“ – „антигравитация“ е повече от косвена. Всъщност, макар че в различни аспекти, Уилко огледа стъпалата под краката си, в различни аспекти свръзката между тухлите (каква ли е била всъщност и впрочем тази свръзка?) е и връзката точно между тухлите и… сегашните стени, от каквото и да се отливат. Въпросът е точно в свръзката, подсказа логиката на Уилко (слезе пак стъпало надолу). Тя е и разликата между стената от тухли и стената от… не-тухли. Втората стена е само от свръзка. Ами разликата между тухлените свръзки и тези на ескалаторите? И гравиескалаторите. Като се бе насладил на очукания (такъв беше) експонат Уилко беше обходил и останалите витрини. Имаше още за тухлите. Уилко дълго разглежда разните образци, сигурно бяха образцови, но все умът му се въртеше около свръзките и връзките. Мисълта му прехвърляше идеята за разните комбинации от тухли и стълби, градеше всевъзможни строежи, но нещо все не се получаваше, въображаемата постройка се топеше. Стъпка по-назад и по-надолу. Нещо липсваше, имаше нещо в основата, което шаваше и не позволяваше картината да се учлени. И без това Уилко не можеше да бъде сигурен как са изглеждали тогавашните сгради и изобщо постройки (ако изобщо между двете думи има разлика). Как да си обясниш какво е… защо(!) характерното и интересното на една тухла е в това, че е тухла? Не. Че е една! По-точно – че е една от многото. Това сякаш указваше нова връзка с ескалатора. И с „грави“-варианта (всъщност май връзката беше същата). Дали гравиескалаторът беше това, което е, защото стъпалата му са свързани? Втори поглед върху тях (отстъп) не показа нищо относно това какви са „отношенията“ между частите. Гъвкави – със сигурност, но още какви? Можеше ли едно-единствено стъпало да го отнесе до „Битови стоки“? Ако е достатъчно лек? Добре де, може ли да се придвижи само догоре (и пак – до долу)? Може би в това е смисълът да е „грави“. Което би обяснило защо тухлите не са – сграда от една тухла не би била сграда. Или би? Можеш ли да знаеш? Докато едно-единствено стъпало би те пренесло през етажите, ако е достатъчно „грави“. Ето това е – реши Уилко и слезе пак, пропускайки стъпало нагоре. Това е! Тухлите се отличават от стъпалата на ескалаторите, по това че не могат да са „грави“. Надяваше се, че правилно разбира нещата и природата на тези червени паралелепипеди. Някакъв мисловен повей му подсказваше какъв е целият смисъл и го водеше далеч назад. Защо са използвали тухли? Всъщност какво ще стане, ако изчезне гравитацията? Глупав въпрос, придвижи се назад Уилко, глупав въпрос. Но все пак гравитацията е онова, без което не може. Беше чел… Сети се за закона за запазване на енергията. Не, не беше този закон. Тоест – този беше, но не се казваше така. Опита с различни имена, но нито едно не му прозвуча познато. Както и да е. Ставаше дума за това, че всичко във вселената се стреми към състояние, в което енергията е възможно най-ниска. И при гравитацията – по-високо значи повече енергия, някаква, и обратно. Значи? Като се вземат тухли и се подредят и се свържат… какво се прави, всъщност? (Отстъп) Сега това се прави с цели стени. И с гравиескалатори. Какво им е особеното на тухлите? Уилко се подразни, че е изгубил мисълта си. Да започнем отначало. В началото бе имало Голям взрив, беше чел, няма значение, не си спомняше къде, там обаче пишеше, че всичко е започнало с Голям взрив. И когато е станал са се… „измислили“, не е точно. „Създали“ също. Да речем „определили“ законите на вселената. Физическите закони. И този за енергията. В крайна сметка по този закон всичко щяло да се върне към онова, което се е взривило. Без значение. Взривило се е всичко и част от възникналия ред е била гравитацията; Уилко се смути от твърде голямата свобода на предположенията си, но слезе с още едно стъпало и продължи. Значи тухлите са един от начините за поддържане на реда далеч от вселенския край. Ето това е особеното на тухлите и свръзката им – че са твърде малки, за да ти помогнат с нещо една по една, но ако ги събереш получаваш ред (Уилко отново се подразни от мисълта си, този път заради драматичното звучене). Получаваш постройка (или поне стена), а и получаваш и повърхност за рисуване. Беше почти невъзможно вече да загубиш от мисловния си поглед тази ненатрапваща се, но много важна вътрешна структура. Не е като гравистъпалата, реши Уилко и пусна още едно пред себе си. Стъпалата служеха със своята… с това, че стояха винаги на разстояние едно от друго. Е, добре, имаше значение връзката между тях с тази между тухлите, но очевидно беше от друго естество. Какво точно, Уилко отказа да се замисли в момента. По беше склонен да се замисли върху това, че можеш да рисуваш и върху стената от тухли, и върху подвижните стъпала на гравиескалатора…
Някой отзад побутна Уилко по рамото и го попита дали най-сетне ще се качи до „Битови уреди“ или ще слезе от ескалатора. Но защо? Не знам, отвърна Уилко, пак пристъпи назад, бутайки се в интересуващия се и се оказа твърдо на шестнайсетия етаж. „Спортни стоки“. Огледа се. Оттук одрасканата табела не се виждаше. Уилко се замисли, после отново стъпи напред и не помръдна, докато не се озова горе.

Advertisements
%d bloggers like this: