Архивите за Троя


Двете същества – голямото, привидно тромаво сиво чудовище и по-дребният, червен и жилав хищник – стояха неподвижно като ярки точици посред меката зелена равнина, оградена от далечните, топящи се на фона на небето възвишения.
Гигантът беше поприсвил подобните си на дървесни стволове крака, прилепил широките си ушни миди до главата и провесил нос.
Червеният хищник беше приклекнал почти до земята, мускулите му трептяха като уловени в кадифен чорап шмуглести речни риби, а ушите му нервно сочеха назад. През оголените му остри зъби се дочуваше тежко задъхано хриптене. Двамата се гледаха предизвикателно втренчено и се дебнеха неподвижно, стъпили сред широк кръг изпотъпкана трева и изровени чимове.
– Предаваш ли се? – попита големият, нарушавайки напрегнатото мълчание.
– Не – реагира остро събеседникът му. Пое си няколко пъти тежко въздух и продължи – Но съм съгласен да довършим друг път. Най-добре утре.
– Става.
Двете животни бавно се отпуснаха. Слонът разгони с хобот накацалите го насекоми и размаха уши да се охлади, а червеният седна, раздвижи напрегнатите си мускули и изплези уморено език, тупайки с опашка по земята.
– Искаш ли да се надбягваме – предложи възбудено сивият гигант.
– Не – отсече коткоподобният и си пое няколко пъти дълбоко дъх, изпускайки го бавно, за да овладее бясното си сърцебиене и тежкото си до краен предел дишане – Вчера се надбягвахме, каква е разликата?
– До скалите и обратно – каза слонът – но този път ти давам по-голяма преднина – половината разстояние дотам.
– Не става, не съм в настроение!
Слонът източи врат напред и надолу, леко наклонил глава и разпери хартиените си уши.
– Я повтори – подкани тържествуващо – харесва ми да го чувам!
– Не преигравай – червената котка се огледа разсеяно с леко ръмжене – не казах “отказвам се”, а “отлагам”!
След малко пак погледна нагоре към слона.
– Почти те пипнах днес!
– Иска ти се да се надяваш!… – гигантът заразмахва разпалено хобот – все се налага да внимавам да не те стъпча…
Като внезапно освободена пружина котката скочи назад и застина, готова да бяга, а опашката ѝ се сви тревожно.
– Какво има? – сепна се слонът.
– Аз се пръждосвам, оная Лудата идва – котаракът заотстъпва назад.
– Коя?! Коя “Лудата”?
– Човечката! По-добре и ти си обирай крушите! – червеният звяр се понесе шеметно към хоризонта.
Слонът се обърна. След половин минута до него рязко спря голяма лъскава машина и от търбуха ѝ излезе невисока чернокоса жена с гръмоносно лице.
– Непоправим си – поклати глава, приближавайки се – Този път какво си?
– Слон, африкански, от Земята – идентифицира се животното.
– Естествено бърз и пъргав като хвърчипитон и…
– …и силен като слон!
– И почти толкова умен, може би?
– Нещо си бясна май.
– Търсих те, имаме работа!
– Ха – слонът махна с хобот зад гърба си, приблизително в посоката, в която избяга бившият му събеседник.
– Знаеш ли, че преди малко един те нарече “оная, Лудата”!
– Ти, където и да отидеш, все ще се сдушиш с разни откачалки като тебе! Защо си играеш да плашиш животните?
– Тоя, червендалестият, дето сигурно си го видяла, е от разумните и се спогаждаме, а неразумните се страхуват само от добре познатите им врагове. Никога не са виждали слон.
– Значи измирането им е сигурно, поне в рамките на твоето присъствие! Да вървим, Обединената делегация пристигна и чакат.
– Ти май още си ми сърдита? – в гласа на слона се прокрадна насмешка.
– Не си играй с мен – жената го заплаши с пръст – не се шегувай с настроенията ми. Ако шефът не те ценеше толкова, щях веднагически да те пратя да обработваш данните от Кайенския архив за Троя. Смахнатите дребосъци са домъкнали такова количество информация, че както си три метра висок, мога цял да те зарина, ако обърна всичко в чипове.
– Трябва да се доверяваш повече на преценките на шефа – слонът разклати хобот с тон на самодоволен укор – за мен!
Жената скръсти ръце на гърдите си и остави забележката без отговор.
– Носиш ли си техниката?
– Че къде да си я завра?!
– В хобота или, де да знам, на някое друго място!… Дръж – жената извади от джоба си малко лъскаво апаратче и го подхвърли към гиганта, който ловко го улови с хобот.
– Върни си нормалния вид, няма да те представя така пред гостите. И забрави ефектните появявания!
– Ти върви, аз ще се помотая малко и ще те настигна – слонът махна подканящо в посоката, от която бе дошла жената.
– Никакви такива, ще те откарам с джипа! Трябва да те отведа при гостите, преди да са се отегчили от този зоопарк.
– Няма да закъснея, ще си избера някоя по-бърза форма, я хвърчипитон, я леопард! Искаш ли да се надбягваме! – слонът въодушевено изпляска с уши – бас държа, че и двадесет минути преднина да ти дам, ще стигна до комплекса преди скорострелното ти бижу!
– Казах “не”! Скачай в колата и веднага си възвърни цивилизования вид, защото ако Омския посланик те зърне случайно с този хобот, здравата ще се обиди!
Жената кимна с глава към паркираното превозно средство и тропна ядно с крак по земята, смръщвайки красивите си черни вежди.
Advertisements
%d bloggers like this: