Нитроглуцитамин


Ба-а-ам!!!

Кънтяща тишина. Спайко отвори око. Вертикално разположеният под на стаята се губеше в далечината. От тази гледна точка – на около две педи. Осветлението не работеше, слаба светлина долиташе само отзад, откъм коридора.
Дясното му око не се отваряше. Не беше притиснато много, само колкото да му подскаже, че е залепил лице за пода. Носът му беше пълен с прах, а главата му вибрираше кански.
Нещо беше гръмнало. Серпентината. Филтърът. Те бяха. Не знаеше откъде е сигурен и не му пукаше. Усещаше главата си като разцепена. Болката приливаше и отливаше между темето и челото му и щом докоснеше очите му, образът се замъгляваше.
Опита да се изправи. Отвори и дясното си око и се хвана за главата. Сякаш беше попаднал в гигантска центрофуга. Сети се защо беше сигурен във филтъра. Прахът, който вече се спичаше и от който носът му започваше да го сърби, имаше силен, натрапчив мирис на горещ метал. Бяха химикалите от контейнера на филтъра. Мястото им беше в серпентината, а не по пода и по лицето на Спайко. И по небцето му. Нещо беше объркал и филтърът бе сдал багажа. Бързо и ефектно.
Дочуха се стъпки, които рязко се усилиха и доведоха в стаята Хюго и Максим – другите двама, с които се изчерпваше цялото население на малката станция.
Максим почти мигновено оцени ситуацията и тежко въздъхна, а Хюго хвърли бърз поглед на изкривеното от болка и замайване лице на Спайко, после огледа посипания с миризливи химикали и парченца пластмаса под, изруга под нос, като разбра какво се е случило и след като се плесна звучно по челото, се махна.
– Спайко, домъкни си задника в столовата! Веднага! – долетя гласът му откъм коридора. Максим махна вяло на още поклащащия се най-млад член на тройката и попита безизразно:
– Добре ли си?
– Не съвсем – изпъшка пострадалият, но когато вдигна поглед, суровото изражение на Максимовото лице уби надеждите му за подкрепа.
Лошо. Главата му още кънтеше на пристъпи.
В столовата Хюго беше седнал на малката маса, стъпил върху единия стол и беше подпрял лакти на коленете си. Пушеше нервозна цигара и изглеждаше бесен. Максим се разположи на друг стол, като го издърпа по встрани. Сигурно нямаше да се наложи да се меси. След едрия блондин влезе и Спайко. Спря се за миг на вратата, огледа колегите си и по измъчените му очи пробягнаха гузност и предчувствие за проблеми. Дръпна третия стол така, че да е по-далеч и от Хюго, и от Максим и бавно седна, все още прикрепяйки главата си с ръка.
Известно време мълчаха. Хюго – ядосан, Максим – в мрачно очакване, а Спайко – с усещане за буря.
– Филтърът гръмна – каза последният, когато тишината натежа прекалено.
– Знам какво стана! – внезапно избухна Хюго така, че провинилият се подскочи стреснато на мястото си. – По дяволите! А бе ти наред ли си?!… – Хюго си дръпна ядно от цигарата – Кой те би през ръцете да се завираш където не ти е работата? – издиша останалия в гърдите си дим и добави малко по-кротко и по-мрачно – и не е филтърът, а серпентината. Химикалите във филтъра са инертни, тях дори ти не можеш ги гръмна.
Спайко видя, че първоначалният бяс на Хюго, който освен колега, по документи му беше и началник, се е поуталожил до гняв и рискува:
– Дай ми една цигара.
– Какво? – Хюго се сепна от неочакваното искане.
– Дай ми една аналгетинова цигара – примоли се кротко пострадалият – ще ми се пръсне главата!…
– Ще се пръсне, естествено! – назидателно изръмжа Хюго, отвори чантичката на кръста си и заразглежда съдържанието ѝ – да ти гръмне това в лицето!… Добре, че не се наложи да те кърпим – избра един пакет, прочете внимателно надписа на опаковката, помисли за миг и хвърли на Спайко една цигара, после и запалка. Последва кратко димно мълчание. Провинилият се още се мръщеше на пристъпи.
– И защо изобщо се бърникаше вътре? – попита Максим.
– Исках да направя някои промени – гузно отвърна запитаният, с тон, който подсказваше увереността му, че ще остане неразбран.
– Промени, а! – подхвана Хюго – Виж го ти, технолога! Ей тъй решил да променя апаратурата! Ми да беше станал конструктор! Или трупаш безплатен стаж?!
– Не се заяждай! – полусмело се опита да вметне обвиняемият.
– Голям специалист се извъди, няма що! – прекъсна го пак Хюго – И какво толкова не ти харесваше?
– Ами… – Спайко гузно сведе глава. Все още я подпираше с една ръка, макар че сгърчената му гримаса се беше поразнесла. Пушеше с настървение.
– Не ми се спичай сега! Казвай, какво се опитваше да направиш?
– Да прикача един малък пакет ключове към програматора на готвача и едно външно резервоарче с разтвори.
– Какво? – учуди се Максим. Спайко го погледна отчаяно. Третият член на групата беше вече спокоен, изобщо рядко се палеше като Хюго. Жалко, че и рядко се месеше, можеше доста да успокои положението.
– Всичко беше обмислено – заоправдава се Спайко – бях си изготвил схема на устройството и всичко както си трябва…
– И къде е сега тази схема?
– Ами… В каютата ми някъде…
– В каютата ти, “някъде”!? – Хюго извиси вежди – ти какво – правиш си схема и я наизустяваш ли? Брей, че майстор. И не е “всичко както си трябва”! Първо, апаратурата не е твоя собственост, че да си я модифицираш…
– Знам – онеправдано, но вече и раздразнено каза Спайко. Болката в главата му почти беше утихнала.
– Второ!!! – повиши тон Хюго – Второ, ако нещо трябва да се направи, то трябва да се одобри и от трима ни. И като идея, и като начин на изпълнение. И трето, ако има нещо да се прави, едва ли ще го направиш ти! Работата ще я свърши Максим. – Хюго посочи споменатия, който само следеше разгорещеното конско – Или аз. Но ти си на последно място, защото ти си по комуникациите, а само ние двамата имаме техническите знания и права. На Максим пък това си му е специалността!
– Знам – отново се опита да каже Спайко.
– И като знаеш – какво!!
– Какво имаше в резервоарчето, какво щеше да прибавяш? – попита Максим.
– А, бе… Нали вдругиден ще дойде каравелата от Сантус и с нея ще дойде и Елена…
– Какво?! – Хюго не можеше да повярва на ушите си – всичката тая глупост заради приятелката ти ли е?!
– Исках да ѝ направя изненада. – мрачно заобяснява Спайко, като загаси цигарата си – Правя един много хубав карамелен деликатес, дето Елито много го обича. Но се прави трудно и продуктите ги няма всичките в стандартния пакет на автоготвача, нося си ги още от началото на смяната. Елито щеше да се изненада приятно, нямаше как да очаква да я посрещна така. – Спайко пак смръщи лице в отговор на някаква вътрешна болка. – Ама водата ми скапва сладкиша, трябваха ѝ някои добавки. Щях да ги сложа само временно.
– Изненада, а! – Хюго вече се чудеше да се ядосва или да се смее – изненада за гаджето, изненада и за колегите! – Погледна към Максим, който клатеше глава с изражение “какво друго да очакваш!”.
Пак помълчаха известно време.
– Ей, значи… от половин месец си тук и вече успя да я оплескаш! – Хюго изцъка с език, като шареше замислено с поглед около себе си.
– Съжалявам – каза кротко Спайко. Беше разбрал, че най-лошото е минало, но лицето му пак се смрачаваше в болезнени гримаси.
– Хич недей ми се извинява – озъби се Хюго – Сега хем твойто Ели няма да папка карамелче, хем и ние няма да можем да ядем и да пием вода като хората, докато не оправим серпентината и сменим филтъра. Вместо чиста вода ще трябва да се натъпчем с компенсиращи химикали и да дъвчем твърди концентрати, щото не можем да си преработим правилно водата! Сега ще посрещаш Елито с полуфабрикати… Твоят нещастен кулинарен експеримент така окънтя станцията, че беше засечен от сеизмографите по обшивката. Така изпищяха, че реших, че ни е праснал микрометеорит. Вече се бях засилил да излизам да търся пробив. Заслужаваш да те пратя да огледаш външността педя по педя. И без това като дойде корабът, ще се прави профилактика…
Хюго спря по средата на изречението, защото Спайко се хвана за корема и със страшна гримаса изтича навън.
– Какво стана, какво му има?! – изправи се сепнато в стола си Максим.
– Нищо, от цигарата е – успокои го Хюго. Не изглеждаше притеснен. После добави под нос – Ама бавничко го хвана!…
– Нали беше аналгетинова, какво му даде?
– А, тя и против главобол действа… – Хюго измъкна пакета от чантичката си и се зачете в описанието – …като страничен ефект. Хмм. “Нитроглуцитамин” – погледна към Максим и леко се смути от колебливото притеснение в изражението му. – Иначе е против стомашни проблеми. Така, де, пургатив! Да му е за урок, заекът му със заек!
Максим го гледа известно време втренчено, явно се чудеше как да реагира, накрая се разсмя гръмогласно и неконтролируемо.
Хюго се опита да остане достолепно сериозен и издържа около три секунди.
%d bloggers like this: